Основни грешки, които IT компаниите допускат при подписване на договори за разработка на софтуер. Част I.

by | Oct 26, 2021 | Договорно право

С постепенното навлизането на информационните технологии, те са вече част от всекидневието на човека и като предмет на обществени отношения, се нуждаят от правно регулиране, което да обезпечи правата на страните по правоотношението. Материята, уреждаща договорните отношения между IT сектора и физически/юридически лица, ползващи техните услуги не е усъвършенствана. Това е причината IT компаниите често да се сблъскват с неблагоприятни последици, които възнкват в процеса по изпълнение на договора.

Настоящата статия е насочена към IT компаниите и преодоляване на потенциалните грешки, които биха могли да се допуснат при подписването на договори, с цел предотвратяване на имуществени вреди.

IT компаниите предоставят множество услуги, като например изработка, поддръжка на уебсайтове, компютърни програми, консултации и др. Договорната свобода дава право на страните сами да определят предмета на споразумението, стига да не противоречи на закона.

Първата грешка, която се допуска изключително често е да посочат твърде абстрактно предмета на договора. Така при услуга свързана с разработка на онлайн магазин например се посочва само „изработка на онлайн магазин“ с две или три основни функционалности. От така заложения предмет на договора, обаче не става ясно, дали изпълнителят е необходимо да се заеме и с дизайна на този сайт, качването на продуктите, настройки свързани с SEO и др.

Съветваме да се посочат конкретно и максимално изчерпателно дейности, които са включени в предмета на договора. Изключително добра практика, която прилагаме при нашите клиенти е дори да посочваме подробно и какви дейности не са включени във цената на договора, като например последваща поддръжка, извършване на промени над максимално допустимите и т.н. По този начин изпълнителят си гарантира, че няма да е принуден да изпълнява дейности, които не е планирал в първоначалното ценово предложение до възложителя, а те следва да се заплащат допълнително.

Втората грешка, която се допуска е свързана с определяне на възнаграждението. Макар дейностите да бъдат уговорени изчерпателно, времето което ще отнеме тяхното изпълнение не може да бъде определено точно. Въпреки това, IT компаниите дават конкретна цена, залагат буфер във времето за работа и се надяват всичко да бъде наред. Това обаче не се случва, без значение от причината и понякога един проект който е трябвало да генерира сериозна печалба, практически едва се покриват разходите.

Поради тази причина, винаги съветваме нашите клиенти за дейностите, при които времето за работа не може да бъде определено точно да залагат минимален и максимален праг на възнаграждение. Така например за интеграция с определена ERP система или складов софтуер, цената е в определени граници, а не в твърда сума. За да се защитят интересите на възложителя, той получава отчет с информация за изразходеното време по съответната дейност, както и за разходите до конкретен момент. Ако сумата надхвърли първоначално заложените граници, страните могат да отложат тази дейност или да намерят друго решение, което да е в техен интерес. Така рискът се разпределя поравно между страните и никоя от тях не може да се окаже облагодетелствана за сметка на другата.

Третата грешка, която все още се допуска често е липсата на подходящи клаузи, свързани с конфиденциалната информация, споделяна при или по повод изпълнение на договора. Проблемът е че в голяма част от договорите, който преглеждаме, клаузата свързана с поверителността на споделяната информация е в рамките на едно или две изречения. Впоследствие при възникване на спор или най-често при изтичане на конфиденциална информация и нанасяне на имуществени вреди, интересите на тези страни могат да бъдат защитени изключително трудно.

В договорите, които изготвяме за наши клиенти, винаги включваме информацията, която е поверителна, начините по които следва да се обработва, както и кръгът на лицата, разполагащ с право на достъп до тази информация. Освен това е необходимо да се съдържат и клаузи, свързани със срока на договорите и неустойките, свързани с неизпълнение на задълженията по клаузите за конфиденциалност. По този начин интересите на клиентите ни са защитени в максимална степен, доколкото позволява българското законодателство.

Четвъртата грешка е свързана с клаузите по отношение на авторското право. Проблеми в това отношение са налице, въпреки че по отношение на компютърните програми до голяма степен има правила установени на ниво ЕС. Въпреки това, съобразно съдебната практика и българското законодателство се откриват някои специфични моменти, които не са познати на софтуерните разработчици. Това води до възникване на конфликти и пропуснати ползи в големи размери, само и единствено поради липса на изрично уговорени клаузи.

Добра практика в това отношение е да се дефинират в максимална степен правата върху софтуерния код. Такива могат да бъдат правото на ползване, което да бъде ограничено само до определена територия. Изпълнителят следва да прецени дали са съгласен да бъдат внасяни промени в програмата и ако не са – да посочат изрично всички забрани и ограничения. Като тези промени, в никакъв случай, не могат да излизат извън рамките на целта, за която програмата се предоставя. Всякакви необосновани промени по целостта на програмата ще представляват накърняване правата на автора и нарушителят ще носи отговорност за действията си, която по ЗАПСП може да бъде както гражданскоправна, така и административно-наказателна или, в някои хипотези – наказателна. Освен това може да се постави ограничение и за препродажбата от страна възложителя. По този начин изпълнителят ще има възможност да се възползва от факта, че е носител на авторското право и да получи допълнителни приходи.

Настоящата статия не представлява правна консултация. При възникнал конкретен правен спор или въпрос, можете да се обърнете към дружеството Сотиров, Пенчев и партньориза консултация, на телефон + 359 893 699 449 или по e-mail: office@sotirov-penchev.com